Предлагам ви десерт, в който всяко парченце съдържа многопластови вкусове и текстури. Имаме мек шоколадов кейк, хрупкави лешници и сочна, ароматна круша. Всичко това е придружено от солено-пикантния и изненадващ вкус на синьото сирене. Макар и много лесен за приготвяне, този десерт е специален. Комбинирала съм го със също така специално и многопластово вино от не много познатия сорт Марселан.

Виното е от винарска изба Рупел, на чиито вина се наслаждавам от известно време. Планирайки съчетанието на този десерт с вино се допитах до експерта Мария Чалиева от Fresh Cuts of Life, която ме увери, че марселанът на Рупел е най-добрият избор.

За по-любопитните, представям малко информация за това вино и за избата:

Марселанът не е популярен сорт в България, но неизвестността му е съвсем незаслужена. Това е южен и щедър сорт, от който се получават изключително ароматни вина. Той е кръстоска между Каберне Совиньон и Гренаш и комбинира финеса и качеството на Кабернето и устойчивостта към жеги на Гренаша.

Марселанът се приспособява много добре в землището на винарна Рупел и собствениците решават да го бутилират самостоятелно, въпреки непопулярността на сорта. И слава богу, защото се е получило чудесно вино, от което много хора се впечатляват без да знаят нищо за сорта.

Като характеристики виното изглежда така – ароматите са в тъмната гама т.е. черни плодове боровинки, много зрели череши…всеки има собствени асоциации, южно и щедро вино. На вкус е по-деликатно средно тяло, което го прави подходящо за комбиниране с много храни. Отлежавало е в дъб най-малко 8 мессеца и това е направило виното меко и заоблено, има сериозни танини, но вече не се усещат зърнисти, а деликатни и смекчени. Това веднага се забелязва, когато отпиеш и не се концентрираш върху аромати и вкусове (което е трудно, при тези изкусителни аромати) а върху усещането за допир върху езика.

Друго интересно е, че в избата имат азотна инсталация, с помощта на която, през целия процес на производство, виното няма контакт с въздух и съответно с кислород, което не позволява оксидиране. А това веднага води до намалени или никакви количества сулфити. Всички вина на Рупел са без сулфити, или с минимални количества.”

А ето и рецептата за един от най-вкусните сладкиши, които съм правила:

За сладкиш с диаметър 24 см.

115 г тъмен шоколад
150 г краве масло
150 г захар
3 жълтъка
3 белтъка
125 г лешници – смлени
1/4 ч.л. сол
1/2 ч.л. кардамон
50 г синьо сирене
1 круша
50 г вино Gramatic Marselan на винарна Рупел
50 г захар за поширане на крушата
50 г лешници – едро начупени

Първо поширайте крушата. Срежете я наполовина и я поставете в тенджера. Сипете 50 г захар и 50 г (или 100 ако ви се откъснат от сърцето) вино. Долейте малко вода, за да се покрие крушата. Гответе на много слаб огън докато крушата леко омекне. Почистете я от семките и нарежете на тънки резени.

Запечете леко лешниците, за да бъдат по-ароматни. Смелете 125 г на брашно.

Загрейте фурната на 170*С.
На водна баня разтопете шоколада и маслото.
Разбийте жълтъците с половината захар и кардамона. Добавете към тях стопените шоколад и масло и разбъркайте. Добавете смлените лешници. Натрошете синьото сирене и го добавете.
Разбийте белтъците със солта и другата половина от захарта на сняг. Прибавете ги на три части към шоколадовата смес като разбърквате внимателно с шпатула, за да запазите обема им.

Сипете сместа в покрита с хартия за печене тава. Подредете отгоре резените круша и лешниците. Печете около 50 мин. Сладкишът трябва да добие хрупкава коричка, а забодена в центъра клечка да излиза почти суха. Вътрешността му остава сочна и влажна.
Оставете сладкишът да изстине в тавата. Изстудете напълно преди разрязване.
Сервирайте с чаша Gramatic Marselan.