Запознайте се със Светлана, която спечели третото място в конкурса за домашен сладолед, организиран от Farmhopping. Освен рецептата за своя веган сладолед “В последния момент”, Светлето много увлекателно разказва за вълненията си покрай конкурса!

Текстът е на Светлана Петкова.

Сладоледени вълнения, опитай и ти…

Здравей! 🙂

Казвам се Светлана, на 21г. Обичам да пътувам, да опознавам нови неща, да рисувам с огън, да творя и създавам вдъхновения, които отразяват мен и моя вътрешен свят. От около две години и нещо активно започнах да влизам в кухнята с опити да създавам храната, която обичам, както и да преоткривам различни вкусове. Готвенето се превръщаше в друг любим творчески процес с много игра на вкусовете. Дори моите съквартирантки се забавляваха докато приготвям нещо, защото обичам да общувам с храната, т.е. да й пея, танцувам или говоря.

От лятото на 2015г. реших да опитам да създам веган сладолед, който да споделям с мои близки. Мотивът ми беше ясен и категоричен – исках натурален, вкусен, чист (без консерванти и оцветители) нов сладолед, който да отговаря на моите усещания.

Беше супер вдъхновяващ процес!

До ден днешен нямам кой знае какви професионални кухненски уреди. Единствената машина, която ползвам, е блендер за сокове.

снимка – Farmhopping

Сега ще ти споделя за мое в последния момент вълнение. Няколко дена преди фестивала на сладоледа, организиран от Farmhopping и Betahouse, получих покана във фейсбук от приятелка. Зарадвах се, че се организира такова събитие. Усетих, че в мен се ражда силно желание за участие в него. Въртеше ми се в главата съчетание от любими плодове. Освен това бях и в имение Обичковци (еко къща от естествени материали и богата чиста градина). Там опитах за първи път мексиканския физалис. Много по-различен от този, който можеш да срещнеш в някой хипермаркет.

В главата ми се вихреше съчетание, което нямах търпение да опитат рецепторите ми на езика. Един ден преди фестивала отпътувах към София на стоп. Вечерта преди фестивала прочетох условията за участие и осъзнах, че имам само няколко часа на разположение за записване в конкурса. Идеята ми не беше изпробвана и трябваше да действам бързо. И така, впрегнах цялата си енергия, въображение и желание над кухненския плот. Всяка промяна, която претърпяваше основата на сладоледа, се пробваше от моето специално жури в домашна среда, което всъщност ми помогна за направата му.

За може би час вече бях готова с рецептата, която представих на фестивала. За щастие успях и да се регистрирам в последния час. Чувствах се въодушевена и развълнувана… очаквах деня на сладоледа.

За първи път се явявах на кулинарно състезание, бях приготвила храна, която щеше да бъде опитана от хора, които не познавах и още хиляди неща.

По време на конкурса се запознах и с други жени, които приготвяха интересни неща, а и освен това се говореше за машина за сладолед, което ме притесняваше. Чувствах се малко не на място, защото моят сладолед беше изцяло приготвен вкъщи без някакви специални уреди.

И така, без много да му мисля, бях решила въпреки всичко да представя моя сладолед, който кръстих „В последния момент“, пред журито. Беше приятно, забавно и много смешно. Тук е момента да благодаря на всички за усмивката на лицето ми. : )

Рецептата за сладоледа „В последния момент“:

* 10 бр. мексикански физалис
* 3 и половина банана
* 3-4 фурми
* стафиди – една шепа (или по желание)
* половин чаена лъжица сусамово семе
* половин чаена лъжица рожков
* и тайната съставка – много любов и вдъхновение. : ))))

Всички съставки се смилат на пюре в блендер и се замразяват.

Щастлива съм, че имах възможността да се включа в конкурса за направата на домашен сладолед. Беше прекрасно вълнение за мен и приятна среща с нови и интересни хора, с които създадох приятелства. Благодаря!

Светлана Петкова : )))

Благодаря на Светлето за завладяващия разказ и вкусната рецепта!