Популярен като “бананов хляб”, това е един кекс, който е изключително мек и пухкав, а ароматът му е неустоим. Едно парче с чаша лековит джинджифилов чай е просто вълшебство, носи топлина и уют.

Изпозлвам да разкажа и за джинджифиловия чай в тази публикация, защото чудесно се комбинира с кекса и такава беше нашата неделна закуска. Този чай е много вкусен и стоплящ, но освен това облекчава симптомите на грип и настинка (доказано от личен опит). Имайте го предвид за предстоящата зима. 🙂

Буквално от години банановият хляб ми е в списъка за правене, събрала съм доста различни рецепти, но пък четох, че на доста хора не им се получава и се чудех коя рецепта да избера. Така че, когато Мария от My cooking book спомена, че прави бананов хляб, веднага поисках нейната рецепта. Просто винаги пише нещата точно и подробно и каквото съм пробвала от блога й ми се е получавало перфектно.

Гледам, че хората си го мажат като филийки със сладко или течен шоколад например, може би затова се нарича “хляб”. За моя вкус обаче е твърде сладък, за да му се добавя допълнително сладко, а и сам по себе си е перфектен на вкус. Хубав е и само с краве масло.

Като за двама, направих половин от посочената от Мария доза – за правоъгълна форма с размери 20 х 30 см.

(източник)

140 гр. банани, намачкани с вилица
110 гр. кафява захар
50 гр. краве масло, меко
25 мл. прясно мляко
1 чаена лъжица екстракт от ванилия
1 яйце (50 гр.)

150 гр. пълнозърнесто брашно
25 гр. начупени орехи
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/4 ч.л. сол
1/4 до 1/2 ч.л. канела

Фурната се загрява на 175°С, с включени горен и долен реотан и вентилатор.

Смесват се пресятото брашно, солта, содата, канелата и орехите.

В друга купа се слагат смачканите банани, захарта, маслото, прясното мляко, ванилията и яйцата. Разбъркват се за кратко, колкото да се смесят. Сухата смес се добавя към мократа на 2 пъти и разбъркването отново е за кратко, колкото да се получи хомогенно смесване на продуктите, без да се бърка излишно. Тавата се застила с хартия за печене и тестото се насипва в нея. Моята тава е керамична и само намазних, нямаше проблеми с отлепянето.

Пече се за 55-60 мин., в предварително загрятата фурна или до суха клечка. Изважда се от фурната и се оставя за около 5 мин., след което се изважда от тавата и се оставя да изстине върху решетка. Но топъл също е неустоимо вкусен.

Тази рецепта се нарежда сред любимите ми и ще бъде повтаряна често през уикендите. Въпреки, че Мария съветва да пестим подправките, за да не доминират, бих пробвала кекса с богата смес от “коледни” подправки – канела, джинджифил, карамфил, кардамон. А на базата на тази рецепта смятам да пробвам и шоколадов вариант.

А ето какво слагам във вълшебния чай:

парче пресен корен от джинджифил – около 4-5 см голямо
2 звездички звездовиден анасон
4-5 шушулки кардамон
4-5 клончета карамфил
няколко зърна черен пипер
пръчка канелена кора (може да се добави и 1 ч.л. канела на прах)

2 чаени чаши вода

Джинджифилът се обелва и нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджерката с вода и се загрява на котлона. Оставя се да ври слабо под капак поне 10 мин. Колкото повече ври, по-пикантен ще е чаят. Подслажда се с мед на вкус.