Мед, орехи и масло, плюс някои ароматни подправки… Просто вижте рецептата и направете сладкиша!

Рецептата е на Мишето, благодарна съм й, че я споделила (повярвайте, не е лесно да споделиш дори и хапка от този сладкиш). 🙂 Постът на Михаела е от януари, още тогава реших, че ще пробвам рецептата, но все нещо друго излизаше за опитване. Този уикенд пак си преглеждах списъка с рецепти, пак гледах този меден сладкиш, няколко пъти четох продуктите и си представях колко ароматна е комбинацията. С тези съставки просто няма как да не е вкусно. Въпреки това пак бях решила да отложа изпълнението, понеже (да не повярваш) не ми се ядеше сладко, но пък мислите за меда, маслото и орехите, и сметаната, и джинджифила… не ми дадоха мира.

Бих определила сладкиша като зимен – много тежък, сладък и топъл, с типичните зимни аромати. Но и в ранна пролет не е зле, пък и тия дни е подходящо мрачно и дъждовно 🙂 А на мен така ми хареса, че сигурно ще го правя и лятото, в компанията на много сезонни плодове.

Както Мишето е предупредила – сладкишът е много увличащ, и въпреки че е тежък не е лесно да се спре само с едно малко парченце. И после може да ви е доста тежко… 🙂

Ето и рецептата, както я е дала Михаела. Пекох в кръгла форма с диаметър 20см. Приготвянето е лесно и много бързо за изпълнение, дори и миксер не ви трябва.

200 обезсолено масло
125 г кафява захар
75 г мед
150 мл течна млечна сметана
300 г счукани орехи
100 г брашно (ползвах пълнозърнесто от лимец)
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 ч.л. настърган пресен джинджифил

* Получава се изключително сладък сладкиш и смятам малко да намаля количеството захар следващия път.

Тавичката се застила с хартия за печене като се покриват и стените. Фурната се включва да загрява на 180*С

В тенджера на тих огън се слагат маслото, меда и сметаната, докато маслото и захарта се стопят. Разбърква се периодично.

Орехите смлях за кратко в кухненския робот – така че да останат на по-едри парчета.
Смесват се в купа заедно с брашното (пресято), бакпулвера, канелата и джинджифила и се добавят към течната смес, свалена от котлона. Разбърква се добре с шпатула или вилица и се изсипва в покритата с хартия тава.

Пече се до златисто (при мен отне около 25 минути, Мишето го пече 15).

Оставете да се охлади и извадете от формата. Сега, колкото и да е жестоко, изчакайте да изстине. Аз естествено не чаках 🙂 Когато е топъл, сладкишът е много ронлив и трудно се режат хубави парчета. Освен това е по-напоен и е като баклава с орехи. Когато изстине, поне според мен, е по-ароматен i сладостта не се усеща така прекалено силно. И понеже го “опитвах” на няколко етапа, като започнах още преди да го извадя от тавата, мога да кажа, че колкото по-изстиваше, толкова по-вкусен ставаше. А след едно денонощие престой в хладилника определено ми хареса мнооооого повече!
Така че, имайте търпение. Или направете два сладкиша 🙂

Украсих с розички заквасена сметана, която чудесно балансира тежката сладост на сладкиша. Прекрасен е с чаша силно черно кафе или горчиво какао.