Плувахме с делфина Кимбо във Варненския делфинариум! Много беше хубаво! 🙂 Изпекохме си невероятен хляб от лимец! И в морето поплувахме! 🙂
От това лято делфинариумът предлага възможността да прекарате 30-40 минути в басейна с делфина Кимбо.
Подавахме си топка с Кимбо, после той излезе на “брега”, за да го разгледаме. След това ние влязохме в басейна и Кимбо мина няколко пъти покрай нас да го погалим. Возихме се на него, хванати за перката му. Държахме му обръч да скача през него. Целуна ни. Здрависа се с нас за довиждане.
Тези неща разбира се Кимбо изпълни под наставленията на треньора, подкрепени с цяла кофа риба. Всъщност реално общуване с животното няма, всичко е режисирано и то просто изпълнява номер. Безспорно е интересно преживяване, да бъдеш толкова близо до делфин. Много ги обичам и съм мечатала за това.Но ако можеше да плувам с тях в открито море…. 🙂
Настроението ми определено беше помрачено от съдбата на Кимбо и другите делфини. Басейнът, в който живеят петте делфина е миниатюрен! Кимбо е на 25 години, бил е хванат в Карибско море и над 20 години живее във Варна… Тъжно е.
Докато бяхме във Варна се възползвахме от наличната домашна хлебопекарна и направихме първия си хляб – с брашно от лимец. Ммммм, стана уникален! Вкусът на лимеца е много богат и плътен, съвсем различен от други видове пшеница. Ако не сте пробвали хляб от лимец просто е задължително да опитате.
Вкъщи хляб ядем много рядко, купувам от пекарната на Слънце и Луна. Там също правят хляб от лимец, но нашият стана по-вкусен (нали си е наш)! 🙂 Брашното купих от сем. Ангелови от с. Рабово, Слънце и Луна също продават лимецово брашно.
Филийка с френско солено масло….
Нали бяхме на морето, не пропуснахме плажа.
Крайчо поплува и после ни беше обиден, не си пада много по морето.
Но пък обожава пясъка!
sugarmouse 
Чудесно време сте си подарили и страхотни емоции, включително и невероятния хляб!
прегръдки Кате!
🙂
Това е една голяма моя мечта: да поплувам с делфин, да го погаля, да го усетя, но не под режисура, а да бъде съвсем спонтанно и истинско. Имали сте красиви емоции и преживявания, Кате! Хлябът изглежда божествено! 🙂
Благодаря ти, Дани! 🙂
Ех, да, ако има начин да ги срещнем в естествената им среда… Но и в басейна пак си е преживяване. Аз искам да видя сини китове в океана. И да гушкам тигър :)))
Поздрави 🙂
Последните две снимки са много забавни и коментарите към тях 🙂
Хиххи, на Крайчо хич не му беше забавно във водата :)))
Кате, дано следващият път да плуваш с делфин в море. Жалко за Кимбо..
Мога да ти кажа, че чат пат на плажът Карадере, влезлите в морето рибари
плашат рибата към брега и делфините идват по-наблизо към брега.. така че може да ти се случи да поплуваш там с делфин 🙂
Много вкусно изглежда хлебчето!
Мерси, Лучия! 🙂 Да, чух че тази година особено много делфини е имало близо до брега. Не ходя много често на плаж, но дано имам късмет да ги видя някой път 🙂
Поздрави!
Брей, че суперлативи! Лимеца е дива форма, с много ниски добиви и съдържание на вредни гликозиди , толерантен към биоинвазиони. Липсата на глутен/белтъчен глиадино-глутенинов комплекс/ го прави незначителен от хранителна гледна точка. Кой ви лъже, че е божествена храна! Това е просто архоплевел!
До “експерт” В нета може да пише всеки, и да пише всичко, каквото му душа иска. Както и да се обяви за експерт, който в случая може да е просто производител на обикновена пшеница, подразнен от това, че става толкова популярен лимецът, обаче го е страх да се захване да произвежда заради ниския добив. За да се произвежда лимец, е необходимо, доколкото разбрах съвсем различни машини, които не можели да се ползват за нормалната пшеница. Т.е. не всеки може да си позволи да го произвежда и явно затова започва да става трън в очите. Но че има бум на супер храни, за които нищичко не знаем, а се осланяме само на статии от нета, си е напълно вярно. И все забравяме, че нета е най-удобното място за скрита реклама. Доколкото разбирам, гликозиди се съдържат в плодовете, зеленчуците, семената. Ето различните видове гликозиди: http://gotvach.bg/n9-39753-%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE… Явно вредните, за които става въпрос, са цианогенните гликозиди. Точно за тях обаче има твърдения напоследък, че имат способността да влияят само на ракови клетки, т.е. циановодорода или каквото там се отделя, убива раковите клетки. Дали е така, не мога да твърдя със сигурност, но е абсолютен факт, че дори и да имат някаква вреда, което явно в момента е много спорно, аз поне не съм срещнала още категорично официално научно становище по въпроса, то е при много големи количества, и само в суров вид! Ако беше така, досега да сме се натровили по-скоро от сурови бадеми, млади джанки и кайсиеви семки, отколкото от хляб с лимец. Ако мине топлинна обработка, няма как да влияят тези гликозиди. За твърдението пък, че имал ниска хранителна стойност поради малкото глутен, поне аз така разбирам твърдението в коментара:”Липсата на глутен/белтъчен глиадино-глутенинов комплекс го прави незначителен от хранителна гледна точка” и затова го нарича архиплевел – та нали сега се търсят и ценят именно ниско и безглутенови храни? Нали глутенът бил лош и трябва да го избягваме? Даже е доказано, че при дечицата с аутизъм, сложени на безглутенова диета, се наблюдава значително подобрение/това мога да го твърдя и от лични наблюдения на детенцето на едни приятели/. Та остава като притеснително твърдението, че бил толерантен към биоинвазиони, каквото и да означава това. Може би, че като не може да се селектира, генномодифицира и по какъвто и да е начин култивира, няма как да бъде защитен от разни вредители, но това си е проблем на производителите, все пак, какъвто ми мирише, че е писал коментара. Та, нека е плевел, нека има малко глутен, нека е толерантен към биоинвазиони. За нас, потребителите това са само плюсове!