Май доста отдавна не бях правила сладолед 🙂 Лятото почти свърши, а аз имам още доста сладоледени идеи, и освен тях още стотици други… Всъщност, кой е казал, че само лятото може да се яде сладолед? 🙂

Този път е сладоледена торта. Тоест полу-сладоледена. Реших за разнообразие да пробвам рецептата за семифредо, известно и като френска нуга. Едно от предимствата на този леден десерт е, че не се нуждае от периодичното разбъркване, както е при сладоледа, което освен по-неангажиращ, го прави и подходящ за сладоледени торти. Вкусът на който се спрях е джинджифил, с малко канела за аромат. Тортената платка е бадемова.

Резултатът е леко пикантен и много ароматен леден крем, чиито вкус деликатно се допълва от бадемовата платка. Шоколадовата заливка просто прави всичко още по-хубаво. 🙂

Продуктите за семифредо са почти като за сладолед, но се разбиват поотделно. Поради това и семифредото е по-въздушно, по-меко. Това едва ли си личи от снимките, тъй като на тях тортата е непосредствено извадена от фризера, от страх да не се стопи докато снимам. По принцип преди консумация семифредото трябва да се остави за 30 мин. на стайна температура да се отпусне.

Класическото италианско семифредо се състои от 50% въздух, 25% течност и 25% сухо вещество. Съдържа около 20-27% захар и 15-25% мазнини. Захарта играе ключова роля при замразяването (както е и при джелатото), т.е. служи като анти-замразяващо вещество. Така е и алкохолът. Ако правите алкохолно семифредо, може да намалите количетсвото захар. Ако си спомняте, правих gelato със сладко вино, резултатът беше една много мека текстура.

За семифредото разбира се има различни рецепти и техники. Основната разлика, която виждам е в количеството жълтъци и в начина на прибавяне на захарта. В единия случай тя се прибавя към белтъците, които се разбиват на сняг – италианския меренг (Italian meringue), а в другия се разбива заедно с жълтъците на водна баня до получаването на еднородна и въздушна смес – т.нар. a pâte à bombe. В интерес на истината и в двата случая оригиналната технология е следната – захарта се загрява отделно на котлон с малко вода докато кипне, и така се добавя към белтъците или жълтъците. Но не мисля, че е нужно чак такова усложняване.

От толкова четене на рецепти, направих нещо средно. Ето как:

Продукти за джинджифиловото семифредо:

Важно е да отбележа, че от тези продукти се получава доста голямо количество семифредо, може би двойно на количството сладолед, приготвен със същите дози. За торта с диаметър 20-22 см половината количество от посочените продукти ще е напълно достатъчно.

600 мл течна млечна сметана – 30-35% масленост (в семифредото сметаната или част от нея НЕ може да се замести с прясно мляко!)
6 яйца (размер L) – разделени на белтъци и жълтъци
100 гр. кафява захар
около 100 гр. пресен корен от джинджифил
1-2 с.л. канела на прах

Продукти за бадемовата платка (за ринг с диаметър 20-22 см)

100 гр. смлени бадеми
2 белтъка
1-2 с.л. кафява пудра захар

Първо приготвих платката, за да има време да изстине. Елементарна е, и много вкусна, мисля да я ползвам и за други торти.
Всички продукти се разбъркват добре с вилица. Тава за торта с подвижен ринг се покрива с хартия за печене, изсипва се бадемовата смес и се пече в предварително загрята на 180*С фурна. Готова е за 6-8 минути, но след 4-тата минута започнете да проверявате за готовност, тъй като платката е тънка и може много бързо да се препече.
Отстранете хартията за печене и оставете да изстива.

Сега семифредото.
Жълтъците и половината захар се поставят в купа на водна баня и се бъркат с миксера докато се получи бял и гъст крем. Добавя се канелата. Оставя се да изстива.
Добре изстудената сметана се избива на гъст крем. Аз ползвам за целта блендера, получава се много успешно и за няколко секунди.
Белтъците се разбиват на сняг с другата половина от захарта.

Избитата сметана и жълтъчният крем се добавят много внимателно и постепенно към белтъците като се разбърква с шпатула. Може да ги добавите едно след друго или, както аз направих – първо смесих сметаната и жълтъците и така ги добавих към белтъците.

Джинджифилът се настъргва и се добавя към сместа.

Бадемовата платка се стяга в ринга и върху нея се изсипва семифредото. Замразява се за няколко часа във фризера.

Както писах и по-горе – преди консумация тортата трябва да се остави на стайна температура, за да се отпусне. Преди да сервирам, залях всяко парче с разтопен черен шоколад. Попаднал върху студената торта, той веднага се втвърдява. За да го запазите по-мек, добавете малко мазнина докато разтапяте. На мен много ми харесва хрупкавостта, която добавя. 🙂

Лично на мен сладоледите ми допадат повече, освен това повечето, които правих това лято (особено шоколадовият) се получават добре и без периодичните разбърквания.

Edit: Една седмица по-късно, семифредовата торта е много по-вкусна! Явно е нужно повече време да се разгърне напълно джинджифилово-канеленият аромат. Така че – не бързайте да изяждате цялата торта веднага. 🙂