Най-твърдите курабийки от Динант, най-старото сирене от Нормандия и един вкусен експеримент.

Курабийките от Динант (COUQUES DE DINANT)

Динант е малко селце във Валония, френската част на Белгия. Разположено е на двата бряга на река Meuse (Маас или Мьоз). Известно е с живописните гледки, Цитаделата, построена през 11 век, родната къща на Адолф Сакс, който е изобретил саксофона, и най-твърдите курабийки. Тези факти ми бяха достатъчни, за да го избера за еднодневна разходка в свободния ми ден от командировката в Брюксел.

Разходих се по двете улички на селото и пих невероятно кафе в едно заведение край реката.

Динантските курабийки са и чудесен сувенир – като картини са. Правят се с различни форми и релефи, като някои релефи са изключително детайлни.

И като казват, че са най-твърдите курабийки, наистина е така! Даже има легенда, че в средновековието жителите на Динант са обстрелвали с тях обсадилите ги врагове. В никакъв случай не трябва да пробвате да ги отхапете със зъби. Консумират се като се начупят на малки парчета и се смучат, докато започнат да се разтапят.

Рецептата за тези курабийки е следната (не съм пробвала все още да я приготвя, прилагам я за любознателните):

(източник: http://www.europeancuisines.com/Belgium-Belgian-Couques-de-Dinant-Molded-Cookie-of-Dinant-Dinant-Honey-Cake )

100гр. брашно
30 гр. мед
10 гр. разтопена кристална захар
щипка бакпулвер

Всичко се обърква на твърдо тесто, разточва се  и се нарязва. Пече се върху готварска хартия, леко намаслена в предварително загрята на 300*С фурна за около 15 минути – готови са, когато медът се карамелизира. Когато изстинат се втвърдяват.

Това са си всъщност меденки и честно казано не са особено впечатляващи на вкус. Затова реших че трябва да направя нещо с тях. Като за начало ги сложих да се киснат в топло мляко докато омекнат.

Сиренето Neufchâtel – Coeur de Bray

На връщане от Брюксел си взех от летището малко френски сирена. Имената им нищо не ми говореха и избирах наслуки. Оказа се, че съм попаднала на най-старото нормандско сирене. Neufchâtel се нарича областта, където се призвежда това сирене. Характерно е да се оформя като сърце. Има данни, че се е произвеждало още от VI век, а официално е признато през 1050 г. Легендата разказва, че по време на Стогодишната война френските девойки са засвидетелствали любовта си към вoйниците като им подарявали това сирене с форма на сърце.

Neufchâtel е от типа на Camembert, но има по-силен и остър вкус. Понеже годността му изтичаше, реших да го включа в някоя рецепта.

Е… имам курабийки, имам сирене – какво по-логично от това да направя чийзкейк. 🙂

Чийзкейк с меденки и френско сирене

Сложих динантските курабийки да се киснат в прясно мляко докато омекнат. Ако се случи да изпечете меденки, които да конкурират динантските, или просто са вече изсъхнали, направете така. Омекналите меденки може да начупите и наредите на дъното на тава като блат, както се процедира за чийзкейк. Аз изпекох чийз крема отделно във формата на малки кейкчета в силиконови формички, които после обърнах върху курабийките.

Интересното в десерта е именно чийз крема:

(Количествата са за 6 мини кейка)

200 гр. сирене Neufchâtel (или друго меко сирене с бяла плесен)
150 гр. крем сирене
3 яйца, разделени на белтъци и жълтъци
2 с.л. мед (или на вкус – имайте предвид, че меденките за основата са сладки и не прекалявайте с подслаждането на крема)
1 с.л. кафява захар
50 мл. течна сметана

Обелете сиренето от бялата кора. На водна баня го разтопете, заедно с меда.

Разбийте белтъците на сняг с щипка сол.

В отделна купа разбийте жълтъците с 1 с.л. захар докато побелеят. Като продължавате да бъркате добавете крем сиренето, течната сметана и разтопеното френско сирене с меда. Разбийте до хомогенна смес. Внимателно, като бъркате леко с дървена лъжица, добавете сместа с жълтъците към разбитите белтъци.

На дъното на подходяща тава или форми за мъфини (ако не са силиконови ги намазнете) наредете начупените меденки и притиснете с ръка, за да се получи блат. Изсипете крема. Печете в предварително загрята на 180*С фурна, на водна баня. Пекат се около 20 – 25 мин. Ако покафенеят бързо отгоре, свалете ги на по-ниско ниво на фурната. Трябва да са изпечени по края, а центърът да е съвсем леко нестабилен. Проверявайте като леко разклащате тавата.

Преди консумация трябва да престоят в хладилник няколко часа или до другия ден. Вадете ги от формичките едва когато са напълно изстинали.

Не бях опитвала досега чийзкейк с меденки, получава се чудесно 🙂