Като малка никак не обичах супи. Ядях единствено пилешката на баба ми, казвах й “жълта супа”, понеже беше жълта. Още харесвам пилешка супа, но жълта не бях яла от години. Бульонът на купешките пилета е бял. И безвкусен.

Миналaта седмица обаче открих едно местенце край София, където се гледат пилета и кокошки (ходихме с любимия и ги видяхме, свободни и доволни са). Взехме си една кокошчица (поръчахме я и на другия ден беше готова – прясна, изчистена, заедно с дреболийките – готови за супа). Та от тази кокошчица стана тази жълта! супичка:

Едва ли има смисъл да пиша рецепта за пилешка супа – дреболийиите, шийката, крилцата, ако искате и малко бяло месце се слагат в тенджерата да врат. Обира се пяната, която се отделя като заври водата. Добавят се нарязани картоф, морков, лук, сол и се вари под капак докато пилето се свари. Много е вкусно, питателно, ароматно. Даже не изчаках супата да изстине, и малко ми дойде. Още се вълнувам като си спомня. 🙂

Останалата кокошка изпекох върху едра сол. Месото и на цвят, и на вкус е различно. Малко сухо стана, другия път първо ще я мариновам.

Ето и бутчето:

Взехме си и яйца:

Една от вносните породи кокошки снася червени яйца, направо са готови за Великден.

Предстоят вкусни рецепти с “истински” яйца, пилета, кокошки и петли. 🙂